Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“ ~ Васил Левски   Това е

„ Нашата работа зависи от нашите лични старания “
~ Васил Левски

 

Това е минимум споделяният и познаван откъс от Левски. И май никой не си го е татуирал въобще. Става дума за старания, освен това собствени… ние не обичаме да вършим старания. Ние обичаме другите да вършат максимума за нас, а ние – санитарния минимум; в случай че пък можем да минем и без него, най-добре, че да се не минем! 

Не обичаме даже мигач да даваме, обичаме да псуваме неразбралите желанията ни пешеходци, дръзнали да пресекат пред нас, непрочели мислите ни. 

Обаче обичаме да проклинаме всеки, който не е избавил разпоредбите до последната запетайка. Правилата са за другите. Затова се караме, псуваме и бием по светофари и кръстовища, по улици и тротоари. Защото ни настъпват по егото, а то е болнаво и чупливо, пà ние сме най-мъжките мъже. 

Обичаме да караме с превишена скорост, само че най-мразим някой различен да го прави. 

Обичаме да гепим от служебната нафта, само че всички други я съсипàха тая държава… главно с кражбите си. 

Корупцията я ненавиждаме, тъй като не можем да намажем от нея. Казваме: е-е-е-ех, да имаше кой и на мен да „ даде “. И търсим метод да курдисаме, в случай че не себе си, то най-малко детето – идващото потомство – на хубава службица, където да му падат далаверки. Кражбата от общото ни е обичаното нещо, другояче сме патриоти. 

Обичаме да се вайкаме, че България няма произвеждане, когато Национален статистически институт ни каже, че има и че върви нагоре, псуваме „ лъжците “ и с трогване си спомняме по байтошово какъв брой по-добре си бяхме и каква велика ни беше страната с всичкия му там брак и отпадък. 

Обичаме да псуваме Запада от плажовете на Запада. Обичаме да хвалим русия, само че внимаваме в никакъв случай да не ни се удаде да я посетим. Сега към този момент е по-удобно да си намираме опрощение – има война, не можем към този момент да я посетим. А за какво не сме я посетили десетилетия досега…? Не е ваша работа, подлоги. 

Обичаме си „ историята “, само че я обичаме единствено в руския вид, където българските герои са дребни и неугледни, а альошата и моча ни стърчат над главите. Ако някой се осмели да изиска да си върнем същинската история, с която да се гордеем, ще го обвиним, че „ пипа историята “ и я „ подменя “. А, в случай че сме „ публицисти “, може и някоя рубла да намажем за усилието. 

Обичаме да се фукаме с най-древната писменост, дето е на няколко хиляди стотин милиарда години, най-стара в галактиката, само че не желаеме 24 май да ни е народен  празник, желаеме 3 март – денят, в който руснаците изместили остарелия стопанин – османците. Смяната на господари е народен празник, изключително доста ни харесва децата ни да не са прочели, че в Санстефанския контракт България не съществува, а има задунайски окупирани територии. Че да продължат „ традицията “ да са коленопреклонни благодарници до гроб. 

Обичаме да се фукаме с измислици и да се пишем, че ние сме дали всичко на света, само че съумелите българи ги плюем, най-обичаме това да вършим. Георги Господинов, Мария Бакалова, Гришо, Бербатов, всичките са „ късметлии “ и некадърници. Но виж – с митични летящи чинии и секрети цивилизации – сме горди. Но най сме горди, че сме били „ плебеи “. 

Обичаме да се подиграваме на макетата, че крадат история, до момента в който ние сме… тракийци. 

Обичаме да ненавиждаме Запада, до момента в който вършим фирмички за „ асимилиране “ на еврофондове, тъкмо както обичаме да плюем Запада, пишейки у Фейса от кафенето пред Айфеловата кула.

Обичаме нововъведенията, само че ненавиждаме айтитата, щото зѝмат доста огромни заплати. 

Молим се за вложения, само че ненавиждаме вложителите, тъй като „ желаят да ни изкупят страната “. Самите ние влагаме единствено в чалготеката, силикона и екскурзиите до Запада, откъдето да плюем по Запада. 

Обичаме да имаме „ лагер “. Я съветски, я американски, я някакъв различен. Мразим мисълта, че можем да сме в личен лагер и че геополитическото ни състояние може да ни даде лост ние да извиваме ръце, вместо нашите да извиват. Страх ни е. И малко ни мързи. 

Обичаме да сме патриоти, само че повече обичаме съветската просвета и сръбската музика. 

_________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на